Пинхол фотография или няколко мига от живота на черната кутия
„Не онзи, който не може да чете и пише, а невежият в областта на фотографията ще бъде в бъдеще неграмотният”. Ех, какъв пророк е унгарският фотограф Ласло Мохой-Над? И то в началото на ХХ век! Е, вече сме в следващия век. Фотографията стои пред дигиталното си огледало, оглежда се в монитора на таблета и се пита: А, сега накъде? Спокойно, ако на единия полюс са апаратчета, ДСЛР-чета, фончета и подобни, то на другия стои черната кутия с малкия отвор. Този аспиратор за свежи и добре забравени идеи се нарича пинхол фотография.
Малко теория
Пинхол фотография означава фотография, направена без обектив. Вместо него имаме дупка колкото карфица. Пинхол камерата освен дупка си няма нищо друго и затова може да е всичко: кутия от бисквити Руми, метална кутия от нес кафе или чай жен-шен, кутията от новите ти маратонки, старият хладилник на баба, покритата каросерия на камион Зил в двора на съседа, може и да е празната стая на току-що забегналата ти в чужбина сестра и т.н. Пинхол камерата е просто кутия, която има малка дупчица в единия край и някакъв вид фотографски филм, хартия в другия. Това е за аналоговите маниаци, за дигитализираните може да си ползват камерата - махат обектива, слагат капачка с дупка по средата и щрак върху матрицата. Полученото изображение е меко, без режещия фокус на обективната фотография, но и без характерните й болежки като сферична, хроматична аберация и астигматизъм. Няма и обичаната от мнозина дълбочина на рязкост, защото всичко най-далечно е еднакво с най-близкото - мравката е важна, колкото гиганта.
Сега малко история
Принципът на пинхол фотографията се оказва познат и регистриран в трудовете на китайски мислител още в 5-ти век преди Новата ера. Философът Мо Цу забелязал как праволинейното разпространение на светлината обръща един обект с главата надолу щом премине през малък отвор. През 4-ти век преди Христа, Аристотел се чуди: ама защо при наблюдението на слънчево затъмнение през тясна пролука се вижда образа на слънцето, а? Персийският физик и учен Абу Али Алхазен, вече в началото на Новото време, не се чуди толкова много, а обяснява принципите на зрението, оптиката, физиката на светлината и даже прави първата пинхол камера. Минават векове и този, който умува, пробва, скицира и създава такава камера е Леонардо да Винчи през 15 век. През 1580 г. астрономите на Ватикана демонстрират чрез пинхол образец твърдението си, че пролетното равноденствие се пада на 21 март, а не на 11-ти и две години по-късно Папа Григорий XIII коригира Юлиански календар с десет дни и създава съвременното ни летоброене. Немският учен Йохан Кеплер (1571-1630) пък е този, който нарича затворената тъмнина с дупка камера обскура (тъмна стая) и предлага стените да са боядисани в черно, за да се избегне дифузията (разсейването) на светлината. Учените продължават да се пинхолват, но не остават назад и художниците. Така перфектната геометрия и перспектива в платната на Вермеер може би са пренесени от пинхол скици. През 18-ти век най-известният пинхолик-художник се оказва венецианецът Каналето, чиято собствена камера се намира в музея Корер, Венеция (Correr Museum). Пинхол манията се разраства от 60-те години на ХХ –ти век и до сега тя има повече привърженици, фанатици и епигони от всякога. Изобилието от предмети на цивилизацията, които могат да влязат в ролята на пинхол камера варират от кибритени кутии, през кашони, печки, кофи за боклук до цели сгради. Такива гиганти са камера обскура в Royal Mile, Единбург, построена през 19 век; Голямата камера обскура на остров Ман, Англия; обсерваторията Клифтън в Бристол, Англия; в Санта Моника, Калифорния; камера обскура на планината Оубин, Саксония, Германия. Страшно весел и без мирис е проектът на група ентусиасти-боклукчии от Хамбург, които правят от чисто нова кофа пинхол камера и обикалят с нея любимите си градски маршрути. Освен да чистят, боклукчиите-пинхолици творят и изкуство. Може да им се порадвате на http://www.flickr.com/photos/thetrashcamproject/, а после и да спамите родната титанична чистота.
Гледайки през малката дупка на камерата, пинхол фотографията дава възможност да наблюдаваме света като реален, красив и може би не толкова съвършен. Е, може и да не го разбираме този луд, луд свят, но поне чрез фотографията, пък била тя пинхол или не, ще го преживеем по-различно. Щрак!
Текст: Галя Йотова